Как работят ваксинитеЗащо се поставят на новородениЗащо се получават нежелани реакции? Знаем ли срещу какво ваксинираме? Да отложа ли ваксинитеКакви рискове носят?…

1. Как работят ваксините?

Ваксините имат за цел да „запознаят” имунната система с определени патогени (вируси и бактерии) или  токсините им, към които тя да изгради антитела (и да създаде „имунна памет”). Така се очаква, че при повторна среща със същите, организмът ще е по-подготвен (с антитела и по-добра реакция срещу познат нашественик) и няма да заболее. Ако не сме изложени на съответната зараза, антителата срещу нея намаляват с времето, както и „имунната памет” в някаква степен, защото не са необходими. „Изчистването” от антитела е нормална реакция на организма, която ни предпазва от автоимунни заболявания. Така ефектът на ваксината намалява с времето. В противен случай в тялото постоянно ще циркулират антитела и ще се натрупват нови, без да има срещу какво да се борят и е възможно да се насочат към собствените тъкани. За да се запази ефектът, се налага неколкократно или периодично реваксиниране. Всеки индивид реагира различно – някои достигат необходимото ниво антитела с два, други – с четири приема. В отделни случаи, високото количество антитела не е гаранция за ефективна защита.

2. Защо се поставят ваксини на новородени?

Счита се, че докато е в болницата, бебето не е изложено на инфекции и зарази, които допълнително да товарят имунната му система и затова е добър момент да се започне с въвеждането на ваксинални агенти (против туберкулоза и хепатит Б). Разбира се, освен вътреболничните инфекции, самите родители внасят болестотворни микроорганизми в родилните отделения…

Считам, че има и друга причина. Туберкулозата и хепатит Б са заболявания, характерни за Третия свят, бедни райони с лоша хигиена и ниска здравна култура – неща, валидни и за част от българските малцинствени групи. За много от децата в гетата, това е единствен шанс да бъдат ваксинирани, т.к. нямат достъп до здравни грижи и това ги поставя в рискова група.

В почти всички държави, първите ваксини се поставят след навършени два месеца на детето.

3. Защо повечето ваксини се поставят в първата годинка на детето?

Детският имунитет е незрял. Това най-силно важи за най-малките. Не е напълно подготвен за предизвикателствата на околната среда. Реакциите му към патогените са по-слаби и се развиват в ежедневните срещи с микроби и дразнители. Няма натрупана имунна памет. Най-наситен е ваксинационният календар в първите месеци след раждането, т.к. се разчита, че тогава организмът няма да реагира твърде бурно на имунното дразнение, с което се очаква да се намали рискът от нежелани реакции.

Друга причина е по-ранна превенция на съответните заболявания, защото голяма част са по-често срещани при децата.

В същото време, в този период имаме изключително деликатен организъм, в който протичат много динамични и едновременно фини процеси на настройка, адаптация и развитие във всички органи и системи. (Особено в дните след раждането.) Стресът за тях в този момент, може да е особено натоварващ и да остави различни по мащаб неприятни последици. В този крехък период отделнителна система и черният дроб също са незрели, готовността и капацитетът им да пречистват са ограничени. Това има значение по отношение на вложените във ваксините съединения на тежки метали, косерванти, белтъци (чужди за организма, които, директно вкарани в кръвообращението, може да предизвикат алергия, автоимунна реакция или др.), отслабени вируси.

4. Ако отложа ваксините, това ще намали ли риска от нежелани реакции?

При отлагането също се получават нежелани реакции, което се дължи на вече по-зрелия имунитет. Организмът реагира по-бурно на дразнението.

5. Защо се получават нежелани реакции от ваксините? Нали просто се изграждат антитела?

Механизмът на изгрждане на антитела посредством ваксини се различава от обичайния за тялото. Първо, вирусите или бактериите се вкарват директно в кръвообращението. Обичайният вход на патогенте е през лигавиците, стомаха и белите дробове. Така имунната система има възможност да изработи отговор на няколко последователни етапа. Докато патогенът достигне кръвта, организмът вече е задействал имунна реакция. Този път създава и естествени бариери, редуцира броя микроорганизми, достигнали кръвообращението. Когато се инжектира директно, за организма е шок и той е лишен от възможността за поетапна реакция. Това може да предизвика нежелан отговор – алергия, остро възпаление, имунен срив. Второ – директно навлизат и другите съставки на ваксината – алуминиеви съединения, консерванти, дезинфектанти като формалдехид, други алкохолни съединения и т.н. Освен интоксикация (отравяне) на кръвта, може да се претовари отделителната система, черният дроб, в редки случаи – и да блокират органи.

6. Срещу какви заболявания ваксинираме и лекуват ли се? (Задължителни ваксини в България):

Едно от най-важните неща е в какво състояние е имунната система при срещата си с болестта. Това важи както за среща посредством ваксина, така и по естествен път.

Ето срещу какво задължително ваксинираме в България:

Хепатит Б, туберкулоза, тетанус, дифтерия, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б, пневмокок, морбили, паротит и рубеола (11 заболявания). Ваксинациите са 17 на брой до пълнолетие, като има между 2 и 5 приема за различните заболявания. Повечето ваксини са многокомпонентни – с няколко различни патогена – до 6 на брой (Хексацима) и многовалентни – с различни мутации на един патоген – до 10 на брой (Синфлорикс).

Повече информация срещу какви заболявания ваксинираме, как протичат, как се лекуват, колко често се срещат, как може да се заразим и др., може да прочетете тук.

7. Колко време трае ефектът от ваксините?

Въпреки че трудно се намира информация по въпроса, има някои ориентировъчни данни.

Ефектът варира в зависимост от ваксината и нейния тип. Живите ваксини, например, са с по-дълготраен ефект, но носят повече рискове. Останалите от българския календар варират от минимум 3 – докъм 6-8 г. ефект, като 100% успеваемост няма никоя. По-подробна информация четете тук.

8. Какви рискове носят ваксините?

Рисковете са различни и с различна честота, далеч не всички са известни и проучени и на този етап не е възможно всички да бъдат описани. Листовките на всички, попадащи в българския календар, са достъпни в интернет. Ето някои нежелани резултати, които не са в листовките: автоимунни заболявания (артрит, диабет, множествена склероза, Лупус и др.), аутистични симптоми, причинени от алуминиевите адюванти в почти всички ваксини, забавено развитие, трайна парализа, хронични стомашни проблеми и др. Случват се и заразявания от ваксиналния агент (вирус, бактерия), който не е добре отслабен или неутрализиран, както и от замърсени при производство или лошо съхранявани ваксини. Последните две не влизат в статистиката при проучването на ваксината и съответно – в листовката.

9. В кои държави сред тези от Европейския съюз, Исландия и Норвегия ваксинациите са задължителни и в кои не?

По избор са в 18 държави: Австрия, Белгия, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Кипър, Литва, Люксембург, Норвегия, Обединенто кралство, Португалия, Финландия, Франция, Холандия, Швеция.

Задължителни са в 11 държави: България, Гърция, Италия, Латвия, Малта (частично), Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Чехия. (eurosurveillance.org)

Професор Люк Монтание, нобелов лауреат за медицина и откривател на вируса на СПИН, благодарение чиято експертиза бяха освободени българските медици в Либия, говори открито за рисковете от ваксините. Тук може видите интервюто: btvnovinite.bg

10. Какво представлява колективният имунитет? – Според теорията за колективния имунитет, при постигане на ваксинално покритие на над 93-95% от населението, разпространението на съответното заболяване спира. С не по-малко значение, обаче, е спазването на хигиенните норми и добрата здравна грижа. Колективният имунитет е трудно постижим, защото на практика се случва заболяване и при ваксинирани лица, както и заразяване от ваксина, особено при т. нар. „живи ваксини“ (БЦЖ срещу туберкулоза и МПР срещу морбили, паротит и рубеола са живи ваксини) – повече информация.

Повечето от заболяванията, срещу които се ваксинира, са характерни за детска възраст – до 5-6-годишна възраст. Ефектът на ваксините е средно между 3 и 6 г., с изключение на тези против шарките (над 10 г.). Това означава, че останалата популация (над 6-8-годишна възраст) има минимален или никакъв имунитет към заболяванията, срещу които са повечето ваксини. Това лишава от смисъл теорията за колективния имунитет.

11. Няма ли да зачестят заболяванията, ако ваксиналното покритие намалее?

Вероятно би имало леко зачестяване при част от заболяванията, срещу които са задължителните ваксини, но чувствително ще намалее и широката палитра от нежелани реакции в резултат от ваксинации.

Решението дали да ваксинираме детето си или не, рядко е лесно. Колкото по-информирани сме, толкова по-трудно става.

Факт е, че ваксините работят в определена степен, факт е и че вредят в определена степен. Това, което правим, е да преценим в кой случай ползите надхвърлят рискове, които поемаме.