Расте осъзнаването, че психиката не съществува сама за себе си и има изключително силна връзка с физическото ни състояние и усещания.

Мисля, че всички сме чували истории как двойки, които дълги години упорито опитват да заченат, постигат мечтата си, след като съумеят да се отърсят фиксацията в тази цел – на почивка, далеч от обичайната среда или след осиновяване на друго дете, което ги успокоява и превръща в родители. Да, не е случайно.

Напрежението стяга всяка клетка в нас, подготвя организма за „борба за оцеляване“. Започва производството на стресови хормони, които ускорявават работата на мозъка и тялото, но са основна пречка за зараждащия се живот. В резултат от стреса, който сама си причиних по време на бременността си, два пъти се налочи да вляза в болница за задържане – след отлепване на плацента (сериозно прокървяване) и преждевременни контракции. Понеже съм много емоционална, с притесненията бях успяла да подам сигнал за опасност на тялото си. В такава ситуация природата решава, че условията са крайно неблагоприятни за развиващия се нов живот, както и че майката няма ресурса да се справи във враждебната среда. Бременността е предизвикателство за физиката на майката, нейният организъм обикновено страда от недостиг на хранителни вещества, поради големите и динамично променящи се нужди на ембриона.

Ако сигналите за този стрес се подават още преди зачеването, организмът си казва „Няма да се справя в тази враждебна среда с износването на още един живот и с липсата на основни хранителни елементи за съществуването ми“. Имайте предви, че стресът „изсмуква“ от организма Ви множество ключови витамини, микроелменти и хранителни вещества. Така организмът Ви, опитвайки се да Ви запази в кондиция да се справяте с предизвикателствата, може да отлага началото на нови живот. Вие продължавате да се тревожите, че не успявате да заченете и омагьосаният кръг се затваря. Прекъснете го! – Когато сте в пика на работния стрес, спрете за секунда, погледнете отстрани ситуацията – наистина ли закъснявашият доклад е на живот и смърт? – Защото този сигнал подаваме на тялото си, лишавайки се от най-красивото и значимото в живота си. Тренирайте при всеки стрес да „излезете“ извън ситуацията, да я погледнете отстрани и ще видите, че тя е поредната и далеч не е такъв гигантски проблем, какъвто ни се вижда, когато сме във вихъра ѝ. Никога няма да успеем да „изключим“ среса, но с всеки опит ще ставаме по-добри и ще намаляваме негативите последствия за психиката и физиката си.

Да се върна на физическо ниво, стресът „стяга“ и „напряга“ всичко в нас. Как тогава оплодената яйцеклетка да си намери топло, уютно и хранително месте, за да се настани удобно в Мама? Мама се е стегнала, та нито един кръвоносен съд в матката не пропуска хранителни вещества, топлинка, камо ли мекота, за да се нагнезди, иначе така желаният нов живот. Зиготата е особено чувствителна към добре кръвоснабдените участъци на матката. Затова понякога, при асистирана репродукция, специалистите леко „надраскват“ участъци на матката. При възстановяването им, кръвоснабдяването, а с това и „храненето“ им, се подобряват, появяват се нови, по-жизнени клетки. Така точно в тези участъци се създават благоприятни условия за прикрепване и развитие на оплодената яйцеклетка, които тя търси и разпознава.

В тази връзка си бях докарала т. нар. „чувствителна матка“ – подготвителни контракции, но доста чести и още от 6-я месец, та дали и по-рано не беше… Определено това явление се засилваше, когато се напрягах, дразнех, изнервях, стоях дълго време седнала в кола (което огрничава кръвоснабдяването на матката)…