Движещата сила на лактацията (производството на мляко) е хормонът окситоцин. Това е хормонът, който инициира и, в голяма степен, „води“ раждането и този, който подава сигнал на млечните жлези да произведат кърма.
След „изгонване“ на плацентата (10-20 мин. след раждането на бебчето), продължава засилено производство на окситоцин. Той, от една страна, стимулира контракции на матката, които имат за цел да я приберат до обичайните й размери, а от друга – производството на коластра и кърма. Тези контракции често са малко или повече болезнени, но са за хубаво 🙂
В по-редки случаи части от плацентата остават по стената на матката, което пречи на производството на окситоцин и забавя лактацията. Липсата на кърма може да е сигнал за останала плацента, но не се притеснявайте – екипът в родилна зала ще огледа цялостта наплацентата.
Когато бебчето Ви суче, то стимулира производството на окситоцин – така то си „поръчва“ следващата порция кърма 🙂 Най-вероятно в първите седмици (или малко повече), ще усещате описаните контракции по-отчетливо докато къмите (заради стимулация производството на окситоцин от сучещото бебенце), но това е добрият сценаций 🙂
Хубаво е възможно най-рано след раждането, бебето да се сложи на гърда, за да засуче – така се стимулира сукателният рефлекс на детето и мускулчетата му заякват. С времето то ще се нахранва все по-бързо. Стимулацията от детето ускорява „тръгването“ на коластра и слизането мляко.
При някои дечица се случва кърменето в началото да продължава по час и половина, дори два – по-често при момиченцата. Не се отчайвайте. До края на 3-я месец (и по-рано) нещата много се променят (до 15-25 мин.), в средата на 5-я месец – може да се нахранват дори за няколко минути.

Регулиране на лактацията – в следваща публикация
С количеството кърма, което остава в гърдите, може да регулирате количеството, което се синтезира…