Публикацията има за цел да представи личния ми опит с Лаймската болест.

Важно е да отбележа, че при мен не се стигна до тежка форма на инфекция и симптоматика, но все пак, хронифицира. Показанията ми по метода ELISA (който считам за достатъчно показателен), по който диагностицират в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), България попадаха в графата „гранични“, т. е. – нито положителни, нито отрицателни. Иначе казано – бактерията я има, но в количества, в които не може да се каже дали има болестен процес или организмът се справя с инфекцията. Имайки предвид, че резултатите ми бяха гранични в продължение на повече от година, определено е имало предизвикателство за организма и имунната система, конкретно.

Вече имах опит с ухапване от кърлеж и знаех, че първото, което трябва да направя, след изваждането на кърлежа, е да го дам за изследване в НЦЗПБ за преносителство на бактерията (Borelia burgdorferi), причиняваща Лаймска болест – след изваждане се съхранява в мокра салфетка. Оказа се, че кърлежът е заразен, което означаваше, че трябва да провеждам регулярни изследвания (в НЦЗПБ), защото болестта се развива сравнително бавно. Методът ELISA, от своя страна, дава информация за количеството на два вида антитела, създадени в организма срещу бактерията (Borelia burgdorferi), а за тяхното образуване е необходимо време. Освен това, за изчистване на антителата от организма (за да не ги отчита тестът), също е необходимо време.

Ухапването се случи, когато детето ми беше на 6 мес. и по това време активно кърмех (средата на 2014 г.). По тази причина голяма част от ефективните антибиотици не можеха да ми бъдат назначени, както и не можех да се подложа на необходимата дълга и агресивна терапия, която се изисква в случая. След доста четене, ми стана ясно, че в много голяма част от случаите, едномесечна терапия с антибиотик, последван от втори курс на лечение с друг антибиотик, също може да се окаже неефективна. Често антибиотиците не помагат, дори при прилагане неколкократно в продължение на няколко години. Това се дължи на изградена резистентност и на адаптационните механизми на „лаймската“ бактерия, която съществува в три форми в организма на гостоприемника. Една от тях се повлиява от антибиотик, другата се повлиява от малко антибиотици, а третата (капсулирана) често не може да бъде унищожена. Тя може да просъществува с години в латентна форма и при благоприятни условия (понижен имунитет) да започне възпроизводство наново. Така, след всяка терапия, остават количества бактерии които има възможност да се възпроизведат отново, което води до хронифициране на заболяването и проникването му във всички тъкани, ако имунната система не ги убие. Макар и рядко, има случаи на „връщане“ на заболяването, години след като е прието за излекувано.

Бактерията понякога се загнездва в тъканите, където е неуязвима за атаките на имунната система. Антителата следват химичните сигнали, излъчвани от бактерията, атакуват собствени тъкани на организма и се стига до автоимунни реакции. В някои по-задълбочени публикации се твърди, че бактерията променя ДНК-то си, след навлизане в новия гостоприемник, за да е неуловима за имунните му клетки. В допълнение, размножителният цикъл на Borelia burgdorferi е много дълъг, което налага изключително постоянство в терапията, каквато и да е тя. В много от случаите, кърлежите пренасят допълнителни инфекции (коинфекции), което допълнително усложнява лечението. Освен че патогените, с които се бори имунната система са повече и са различни, лаймската бактерия е в симбиоза с някои от тях, като това затруднява имунната система. Затова е изключително важно периодичното проследяване.

След като резултатите ми влязоха в диапазона „отрицателни“ (от в края на 2015 г.), продължавам да се изследвам ежегодно и все още имам антитела срещу Borelia burgdorferi в организма си, което се приема за нормално.

Процесът на лечение

Успех!

Ако смятате, че мога да съм Ви полезна с нещо или имате бележки по материала, ще се радвам да ми пишете на: Мама-знае във Фейсбук

Повече информация:

Уикипедия