Седмицата е 33-та. Подготовката продължава:

Повече от седмица усещах неприятна болка долу, ляво в таза, при натиск от страна на бебето. При ехографски преглед, според проследяващата ми АГ, най-вероятно е от разпъването на цикатрикса (белега) от операцията. Предупреди ме за симптомите на руптура (разкъсване) на белега – болка около мястото и чувство на замайване, отпадналост, поради евентуално кървене. Това е спешна ситуацията. Възможно е да няма вагинално кървене, а то да е навътре (предполагам в коремната кухина). Можело да се случи и без започнала родова дейност, което ме попритесни…

Не можа да прецени състоянието на белега, т.к. бебето вече го притискало много.

От рутинните изследвания на кръв и урина стана ясно, че хемоглобинът ми доста е паднал (от 121, на 111 единици за 3 месеца, но мерен в различни лаборатории), както и, че СУЕ и наличието на левкоцити в урината са на ръба. Последните две са показател за възпаление и го отдавам на постоянната вирусна атака, на която съм подложена, както и на вагиналната си кандидоза, дългогодишна моя спътница, която от хормоните на бременността съвсем се развихря (Все пак хомеопатичният препарат Монилия албиканс 15 СН, по 5 гранули/ден облекчава нещата, както и почти нулевият прием на захар и дори мед).

Относно хемоглобина, преди раждане е добре да е в по-високи граници, поне 115 единици, т. к., както и да протече раждането, има кръвозагуба, която допълнително ще понижи показателя, предполагам, че се отчитат и лохиите (обичайното няколкоседмично кървене след раждане, което не зависи от вида родоразрешение – вагинално или оперативно). Проследяващата ми АГ ми предписа прием на желязо на ампули в комбинация с вит. B 12 (за усвояване на желязото) под формата на мускулни инжекции – веднага. Реших да рискувам и да опитам с диета, богата на желязо, допълнена с храни, които подпомагат усвояването му – богати на вит. С, В 12 и др. Освен това избягвам приема на големи количества магнезий и калций в часовете около приема на храните, богати на желязо, т. к. пречат на усвояването му. Дадох си само 7 дни за този експеримент и ще отчета резултата тук. Резултат: 7 дни по-късно – 119 ед., според лабораторията, измерила 121 ед. преди 3 месеца. Явно има разлика в тестовете на различните лаборатории. Предполагам, че съм наваксала някаква част и с богатата на желязо диета.

Друго, което стана известно от прегледа е, че шийката вече се е скъсила от 38 до 28 мм за 5 седмици, поради честите ми подготвителни контракции (понякога са през няколко минути, вече над 30 бр./ден или по-скоро доста повече). Иначе казано – да си почивам и да повиша приема на магнезий.

И така – приемам храните, богати на желязо, вит. С и В12 до обяд, а след обяд – таблетките магнезий, около които е добре да не приемам много желязо и калций…

С проследяващата ми – д-р Арабаджикова – имахме много откровен разговор за възможността да родя по нормален път. Обясних и, че съм се отказала от МБАЛ Надежда заради про-секцио политиката, което тя не отрече и ме подкрепи за избора на Киров с думите „Той ще те сецира, само, ако наистина има нужда.” (Работили са заедно). Когато я попитах, дали е водила вагинални раждания след секцио в МБАЛ „Надежда”, защото знам, че в Тина Киркова е водила, каза, че и там има. Увери ме, че в б-ца „Надежда” има и други АГ, които са склонни да позволят опит VBAC. Обясни ми, че са доста натоварени и избягват да вземат извънредни смени. Спомена д-р Стоянова, Кайрякова и още една дама, чието име не запомних. Така се уговорихме, че ако Киров не е на разположение (терминът е по Великден), ще й се обадя, за да ме ориентира кога е на смяна или евнтуално кой друг е.

Каза нещо, което аз от 3 години си „пея”, но не очаквах АГ от такава болница да го каже – в частните болници се следва политика на, така да се каже, минимизиране на риска, т. е. при най-малкото съмнение, се прибягва до секцио, защото лечебното заведение не може да си позволи накърняване на репутацията. Говори също, че има колеги, които пристъпват към секцио от нетърпение или страх. Не можах да повярвам, че чувам тази истина от акушер-гинеколог с вече изградено име.

И така, много ме спечели тази млада, интелигентна и смела докторка. До този преглед Арабаджикова беше резервирана в отговорите си и за нормално родоразрешение след секцио, и за избора на болница – считаше, че е рано. Явно искаше да проследи развитието на бременността, за да може да говори по-конкретно, а и все пак да се доближим до седмици, когато плодът е по-зрял.