В периода 36-37 гестационна седмица (г. с.) включих нови методи за подпомагане подготовката на тялото за голямото събитие:

1. Шуслерови соли № 1 – сутрин, №2 – обед и №11 – вечер, по 2 таблетки. Като най-важна аз отчитам №1, т.к. една от основните и задачи е да подобри еластичността на всички тъкани, а целта е, освен да се улесни (дори съкрати времето за) получаване на разкритие, и да се ограничат разкъсванията или необходимостта от епизотомия. Разкъсвания или епизотомия (която цели предотвратявене на неконтролирано разкъсване) се оказват почти невъзможни да бъдат избегнати при първо вагинално раждане. Освен това, при вагинална кандидоза рискът от разкъсване е по-голям поради нарушената структура на кожата, която и без това се подлага на екстремно разтягане.

2. По препоръка на Благовеста Терзийска започнах ежедневно да приемам до 1 супена лъжица ленено семе (накисвам поне за час в кисело мляко, за да извлека повече полезни вещества). По мое усмотрение добавих и чия, като целта и при двете отново е да се подобри еластичноостта на тъканите.

3. В този дух, с цел ограничаване на риска от разкъсвания, в диетата ми, всеки, или почти всеки ден, влязоха и кълнове от житни растения, богати на вит. Е  (подкрепя сърцето) и какво ли още не. В сайта на Олга Дукат, отново за ограничаване на риска от разкъсвания, открих още: омега 3 и 6 мастни киселини (ядки, студено-пресовани олиа, сурови тахани, по-мазни риби), вит. С (от естествен произход), биофлавоноиди (горски плодове, череши, портокали, зеле, бобови, сливи…) и много вода.

Срещнах публилации, че маслото от Вечерна иглика (на таблетки) подобрява еластичността и здравината на кожата.

4. Заради кошмара ми с кандидозата, който с напредване на бременността излиза извън контрол, започнах да правя 2-а пъти/ден седяща вана със смрадлика; прилагам външно приготвено от Благовеста масло на основата на Невен с етерични масла (Чаено дърво и др.) и вагинални глобули с пробиотици (Лактажин – не забелязах ефект. Вероятно заради остротата на състоянието). Понеже проблемът остава, добавям Сребърна вода перорално – ефект има, но не искам да прекалявам заради детето.

Ако се чудите защо просто не взема нормални антимикотични (противогъбични) глобули (Кандида албиканс е доказана с изследване), отговорът е, че повечето вече не работят при мен, а ефектът винаги е временен, въпреки съпътстващите мерки – преваряване на бельо, третиране на партньора и др. Затова целта ми е да поддържам микозата в някакви рамки и с наближаване на термина, да приложа Полижинакс – широкоспектърен вагинален препарат, който има дори антибиотик, като се надявам да не бъда изненадана междувременно 🙂

Добра идея е, след локалния антибиотик, да се използва локален пробиотик, т.к. антибиотикът унищожава и обичайната влагалищна микрофлора, която поддържа локалния баланс и имунитет.

…И о, Чудо! В 37 г.с. ми препоръчаха локален пробиотик, който от първото приложение проработи повече от идеално (да видим докога) – Гинофилус с основна съставка пробиотика lactobacillus rhamnosus Doderlein с добавен пребиотик (храна за пробиотиците). Различното е, че щамът е само един и обичайно се намира във влагалището. За съжаление ефектът понамаля, но поне го има.

5. Йога за бременни. Към 37 г.с. се старая да практикувам упражненията за гъвкавост на тазобедрената област ежедневно, както и кегеловите такива. Добре е и дихателните практики да са ежедневни, за да успея да ги приложа без много замисъл при раждането.

Д-р Арабаджикова определи като „много търпеливи“ д-р Кайрякова, Стоянова и Генадиева, т. е. това са лекари, които биха изчакали развитието на нормален родов процес, без излишни интервенции, които, така или иначе, не се прилагат при предхождащо секцио. Ако няма търпение и спокойствие, много бързо започва натиск от лекаря за ре-секцио, нерядко с измислени аргументи. Все пак ми предстои разговор с д-р Киров…

Проследяващата ми гинеколожка (д-р Арабаджикова) на този етап не вижда пречка за нормално раждане, ако започне до термин. От операцията ще са минали 3 г. и 4 мес., не се вижда изтъняване на белега, водите са добро количество, плацентата започва да калцира, но в норми за периода (трябва да се следи и ако бебето не страда, няма проблеми). Главата върви 7-8 дни напред като размери, но тя не го отбеляза като проблем.

Планирам 10 дни преди термин да започна с безобидните методи за предизвикване на раждане, с цел да не мина дата на термина с повече от ден-два и организмът ми да е подготвен, за да има по-лесно напредване на родовия процес, което трябва да спести страдание на плода от бавно напредване, неефективни контракции, умора на майката и детето, изпускане на мекониум, сърдечно натоварване на двамата основни участници и т. н.
На база множеството разкази за раждания, които изчетох, оставам с впечатление, че колкото по-рано започне процесът, толкова по-кратко и леко е раждането. Например жените, които имат дни със започващи и затихващи контракции през последните седмици, по-бързо постигат разкритие, както и тези, които имат много часове и дори дни с постоянни контракции непосредствено преди раждането.

Понякога започване и спиране на контракциите се дължи на неоптимално предлежание на главичката.

От огромно значение е и емоционалното състояние на жената, както Благовеста все ми „набива“ 🙂 в главата, т. к. спокойствието, увереността и най-вече нагласата, че предстои един голям купон, подават правилните сигнали към тялото, за да не се съпротивлява на процеса. Така се освобождава хормонът окситоцин, основно движещ родилния процес, процесът на „превръщане в майка”. При страх от раждане, болка, усложнения и т. н., се включват стресови хормони (основно адреналин), които действат блокиращо на родовия процес, защото майката подава информация за опасност на тялото и то спира раждането, докато не получи сигнал, че е средата е безопасна за появата на беззащитното новородено и за самата нея, т. к. непосредствено след раждането тя няма да е в състояние физически да пази себе си и детето от опасности – физиология, инстинкти 🙂