Бременна съм в 32 г. с. и от 3 години се подготвям за моето първо вагинално раждане, предшествано от цезарово сечение.

Много е малък кръгът на хората, които могат да разберат защо това е толкова важно за мен, какво толкова, че са ме оперирали, какво толкова е имало да преодолявам емоционално и психически месеци, години наред? След хилядите изпратени в нищото думи и аз разбрах – единствено жена, която е минала през същото, знае. Не може да очакваме друг да разбере.

Това е много особено емоционално състояние, което се появява в резултат на комбинацията от това, което се е случило и начина, по който е възприето от жената. Става без да си предполагала, че такава реакция съществува, като това няма нищо общо с така експлоатираната „следродилна депресия“ и променен хормонален баланс. Депресията се характеризира с апатия, липса на интерес, радост и удоволствие, понижено настроение, мъка, тъга, безнадежност и т. н. – няма нищо общо с това, за което говоря. Бях бясна, озлобена, пълна с негативни емоции, насочени изцяло към лекарката, която създаде предпоставките за секцио и осъществи операцията. Усещах се като подивяло животно, заключено в бетонна кутия. Депресията не може да генерира такава енергия. Плачех почти постоянно в продължение на 3 месеца, плачех от яд. Озлоблението ми беше изключително силно 6 месеца след раждането, а периодът на приемане продължи до около 2 г. след раждането. Продължителността на етапите и механизмите за справяне на всеки са различни. Оказа се, че мъката по „отнетото нормално раждане“ е толкова често срещано състояние, че е заслужило специалното внимание на психолози*.

Симптомите показват жени, които са имали нагласата за нормално раждане, защото са информирани колко ценно е това, най-вече за детето, в картко- и дългосрочен план и на които се е наложила операция, за която остава усещането, че е по-скоро презастраховка и съвсем целенасочено планиране от страна на лекаря.

Малко след появата на дъщеря ми започнах да се интересувам и с изненада открих как не само аз имам този „проблем“ и как, независимо една от друга, го изживяваме по толкова сходен начин. Независимо една от друга намираме единствения изход в това, да опитаме отново, макар да остава мъката на една обичаща майка, че не е успяла да осигури най-добрия старт на детето си.

Как се подготвям, за страховете, за знаенето, за дулата и др., може да следите в следващите публикации.

 

*trainingdoulas.com/misconceptions/birth-trauma-and-the-five-stages-of-grief

bellybelly.com.au/post-natal/emotional-scars-after-c-section-birth