Скоро след операцията, с която се роди първото ми дете (дек. 2013 г.) започнах да се интересувам от възможностите за вагинално раждане след секцио. Бързо ми стана ясно, че за да успее в горното, жената в България трябва да извърши своеобразен подвиг.

У нас медиците масово се придържат към максимата веднъж секцио – винаги секцио. Все пак, когато попиташ, голяма част казват – трябва да са минали поне 3 г. от операцията. Това е само на теория. Много акушер-гинеколози (АГ) казват „да“, а когато наближи терминът, започват да търсят причини за секцио. Принципно, в международната практика, 18 месеца се приемат за минимум, макар да има много успешни вагинални раждания след секцио с разлика около година. Все пак, рискът наистина е повишен.

Подготовката:

  1. След операцията изчетох всички разкази за вагинални раждания след секцо на български език и започнах с тези на руски. Даваха ми увереност, че мечтата ми е осъществима. Все още ми липсва статистика от България за честотата на руптурите на цикатрикса.
  2. Ориентирах се към разлика от над 2 г. и половина между двете раждания, т. к. си мечтаех за 3 деца, а родих първото на 28. Плановете затова са планове – може да се осъществят, може и да не се осъществят. След ухапване от кърлеж, развих Лаймска болест, но все пак, 3 г. и 2 месеца след операцията, съм щастливо, планирано бременна в 8-ми месец.
  3. Възстановявайки се след операцията, търсех начини оптимално да подхраня белега на матката. Разумните варианти не са много и не се знае колко са ефективни, но са нещо. Според някои публикации, от помощ са: протеините (белтъчините), цинкът, витамин C, минерали, желязо, приемането на повече течности. Късно открих Сириус-Д (лесноусвоими белтъчини), който щеше да ми свърши чудесна работа веднага след операцията. (Вече го има по аптеките. Внимавайте – в интернет имаше 1-2 недобросъвестни доставчици. Аз работих с http://sirius-d.biz/).
  4. Когато забременях отново, рещих да се захвана с йога за бременни, за да си осигуря по-малко съпротивление от страна на стави, кости, мускули, сухожилия и останалите меки тъкани в периода на раждането. От това излязоха няколко непланирани позитива: деликатното разтягане на матката редуцира честите ми контракции, а инструкторката ми по йога се оказа дула, от която научавам много (въпреки моето четене) и в крайна сметка, се надявам в нейно лице да имам сериозна опора при следене и отстояване на важните за мен неща по време на раждането, както и преди това.
  5. Започнах да чета разкази за раждания, всякакви раждания, което ми е изключително ограмотяващо за различните сценарии, по които може да се стигне до секцио, докъде рискът е разумен и най-вече – какви са възможностите на раждащото тяло и на малкия човек в дугата главна роля.
  6. Стана ясно, че спокойствието и мъдростта да позволи вагинално раждане след секцио има един лекар в България – д-р Кирил Киров, практикуващ в I АГ Болница „Св. София“, бившата „Тина Киркова“, което не означава, че и той не хваща скалпела, когато прецени за необходимо. Има още няколко имена, които имат опит в това, макар все още да не е толкова богат – в София: 1. I АГ Болница „Св. София“: д-р Кирил Киров, д-р Марта Дончева, д-р Иван Диков; 2. Окръжна болница „Света Анна“ – София: д-р Красимира Жекова; 3. АГ Болница „Св. Лазар“: д-р Тияна Николова. Добър опит има и в 4. Окръжна болница „Св. Анна“ – Варна; 5. АГ „Селена“ Пловдив: д-р Топалова; АГБ „Надежда”: д-р Павлина Арабаджикова. Забравете (или почти) болница „Надежда” за вагинално след секцио. Там има няколко АГ, които биха допуснали опит за вагинално раждане след секцио, но все пак са подчинени на правилата на една частна болница, която пазейки реномето си, се презастрахова, налагайки по-често цезарово сечение. Освен това, там няма избор на екип и рискът да се падне про-секцио АГ е много голям.

За останалите лекари, които са наясно със своите възможности, тези на раждащата жена и бебето, просто нямам информация.

 

….

Добре де, ами ако искам 3 деца? – Тая матка колко пъти ще я режем. Не може една и съща операция да ти се налага толкова пъти. Медицината има отговор – колкото трябва. Значи има проблем да напъваш с веднъж рязана матка, но няма проблем да износваш 4-то дете с три пъти рязана матка. А че всяка операция носи своите рискове, като такава и че след всяка следваща те нарастват?… Все повече и повече сраствания всеки следващ път, едно на ръка, а че при следващо раждане плацентата може да врастне в белега, което води до кръвоизливи и усложнения – не това няма значение. Важното е сега всичко да е под контрола на скалпела, да си е спокоен лекарят, пък после – да му мислят тея млади жени, на които още с първата бременност не е даден шанс да избират как да раждат децата си. Какво причиняват физически на майката и детето, камо ли психически… – не, не се чудете, не знаят, не четат и не се интересуват. Никога няма да опитата дори да разберат. Ще гледат като лунатичка жена, която се опитва да им обясни колко е важно и, по дяволите – естествено, бебето да излезе от там, откъдето излиза през последните няколко милиона години. Не говоря за животоспасяващи операции – те са под 5%. И не, те далеч не знаят всичко в сферата и нямат увереността, че знаят, затова режат… поголовно – застраховат се и после не се връщат назад и не анализират – Това ли беше най-добрият вариант? Не сгреших ли? Не, не го правят – минават към следващия случай. Така ги и учат в университета – никога да не признават грешките си. Чува ли ли сте за лекар, признал грешка? – Няма и да чуете, но не защото са безгрешни…