Движа се с впечатляващата лекота и скорост, усещам бебето много ниско, дишам изключително леко и на моменти си поглеждам корема, за да се уверя, че съм бременна.

Вече ми се струва нереално, че съм бременна, че ще раждам, при това до дни. Признавам, че с наближаването на събитието на моменти изпитвам лек страх, но мърдане няма, така че по-добре да поддържам позитивната си нагласа, която доскоро клонеше към еуфория 🙂

Няколко дни преди термина вече усещам контракциите малко по-силни, но не и по-чести. Апаратът за мерене на тонове също отчете вече по-силна контракция. Започнах да правя клекове при някои от контракциите, за да улесня процеса. Разтварянето на костите стимулира слизането на бебето, то пък стимулира разтварянето на костите, разтяжането на връзките, а контракциите си бутат надолу и така… 🙂

В последните дни преди термина има лека ескалация в силата на контракциите, дори инцидентни болезнени такива. Тялото ми е като разглобено повече от седмица – разтягат се кости, стави, мускули, сухожилия, което разбирам от разни болчици и опъвания. Имам болка в тазовите кости – между краката, отпред (симфизис пубис или венериния хълм, срамната кост), връзката между тях се разтяга, за да позволи излизането на главичката. Стомашният рефлукс е добре изразен, заради отпускането на мускулатурата, която задържа стомашно-съдържимото на мястото му, венците също се отлепят малко и прокървяват. В правилната посока сме! Заради рефлукса не мога да си пия чая от малинови листа, понеже ми прави киселини.

Вечерта преди термина клечането в йога-пози и усърдните (бавни) движения в таза стимулираха хубави контракции, но щом спрях – спряха и те.

Е, вече е денят на термина – никакви индикации за започващо раждане. Всичко затихна. (Терминът е добре изчислен.) Започнах да пия Каулофилум по 3 гранули, 3 пъти на ден, в продължение на 2 дни (за разкритие), но Благовеста ме посъветва да се придържам към стандартните 5 гр./ден. Сигурна съм, че имам някой сантиметър разкритие – главичката натиска пикочния канал понякога, поставяйки вагинални глобули усещам всичко много размекнато, в т.ч. и шийката. Пия масло от Вечерна иглика, Каулофилум, имам силни контракции. Няма начин!

Денят след термина. Видях се с Благовеста, а на нея коремът ѝ се видя вече доста ниско. Въодушевихме се, че се започва, но явно моята глава не беше готова да разреши старта на процеса… или неговата не можеше да се намести :), понеже въртеше гръбчето ляво-център-дясно. Е, след като Димитър се роди 3700 гр., предпполагам, че и костите ми са имали нужда от време да се калибрират 🙂 в съответствие с размера му, понеже съм 158 см и обиколка на ханша ми е 90 см.

Вечерта, за няколко часа минах през депресия, раздразнителност, гняв и, разбира се, рев. Реших, че хормоните на бременността се сменят с тези за раждане или главата ми приема предстоящото и отпушва някакъв психологически блокаж.

На следващия ден, след обяд, нещата наистина започнаха да се случват :)…

Нормалното ни раждане след секцио (1)

Нормалното ни раждане след секцио (2)

Подготовка за нормално раждане след секцио част 4