Тук може да се запознаете със задължителните ваксини в България; срещу кои заболявания са; какво, в основни линии, представляват те; как се лекуват; колко време предпазва дадена ваксина и др.

Никой производител не може и не гарантира, че дадена ваксина ще създаде имунитет при всички ваксинирани, както и че създадените антитела ще предпазят при всички случаи от заболяване. Ваксините не осигуряват защита от вирусни щамове и бактерии (и техни токсини), които не са включени в тях, дори и да са причинители на същото заболяване.

„Живите” ваксини съдържат отслабен, но жив патоген (причинител на заболяването). Останалите съдържат части от патогени, инактивирани патогени или токсините, произвеждани от тях.

Това са задължителните в България ваксини, съгл. Ваксинационния календар за 2018 г.

Ваксина БЦЖ (жива) – срещу туберкулоза. Поставя се между 48 и 72-ри час след раждането, на 7 месеца, на 7 и 11 г. (4 приема)

Туберкулоза. Период на действие на ваксината – максимум 7-10 г. (1tuberkulez.ru) Път на заразяване – въздушно-капков. Причинител – бактерия (Mycobacterium tuberculosis). Цели се изграждане на антитела срещу бактерията. Много по-слабо заразна от грипен вирус, много по-упорита, но все пак напълно лечима, с антибиотик. През 2016 г. в България са регистрирани 1170 новозаразени от туберкулоза, от които 164 са на възраст до 18 г. Статистически, с успешен изход от лечението са над 85% от заболелите, а смъртността е 1,5-2%?. Рисковите групи са: ромски общности, алкохолно и наркотично зависими, бежанци, деца на улицата, мигранти, хронично болни и др. (Национален доклад за превенция и контрол на туберкулозата 2016-2020 г.) Всеки от нас се среща с туберкулозни бактерии, 22% стават преносители и то след продължителен контакт. От заразените, едва 10% се разболяват на даден етап от живота си, което зависи от състоянието на имунната система. (www.tbprogram.bg)

Симптоми: кашлица, храчки (с кръв), продължителна температура, нощно изпотяване, болки в гърдите – засилващи се при дишане и кашлица, отпадналост, безсилие, безапетитие, ослабване на тегло.

Това е една от слабо ефективните ваксини. Световната здравна организация, която насърчава ваксинацията, особено в страните от Третия свят, я определя като неефективна при белодробна туберкулоза – най-разпространеният вид туберкулоза – тук. Български професор наскоро обясни този факт, както и риска от автоимунни заболявания, които ваксината носи – статия. България е държавата с най-висока заболеваемост в Европа, въпреки големия брой реимунизации. Повечето държави на континента не прилагат ваксината.

Ваксина срещу хепатит Б (Енжерикс В). Поставя се около 24-я час след раждането. На 3-ти и 4-ти месец се поставя Хексаксима, която включва и хепатит Б. Общо 3 приема за 4 месеца.

Хепатит Б. Период на действие на ваксината – минимум 4 г. за Енжерикс Б (aidsinfo.nih.gov). Път на заразяване – полов и кръвен (нестерилизирани инструменти – стоматолог, обеци, татуировки…, кръвопреливане – но все пак дарената кръв винаги се изследва, а за децата още по-стриктно). Причинител – вирус (Хепатитен вирус тип В). Цели се изграждане на антитела срещу вируса.

90% от болните се самоизлекуват. Останалите хронифицират, при което излекуването се случва бавно и трудно и невинаги е пълно, но организмът обикновено потиска вируса до нива на минимално размножаване. Има медикаменти, които подпомагат процеса, налага се диета и почивка. През 2016 г. в България са регистрирани 219 заболели. Тези на възраст до 19 г. са общо 14. От тях само един не е ваксиниран, четирима са с 1-2 приема на ваксина и 9 са със завършена пълна имунизация (3 приема). (ncipd.org)

Симптоми: температура, отпадналост, мускулни болки, гадене, безапетитие, болки в горната част на корема и дясното подребрие, обрив, тъмна урина, светли изпражнения

Ваксина Хексаксима (шесткомпонентна) срещу: 1) дифтерия, 2) тетанус, 3) коклюш, 4) хепатит Б, 5) полиомиелит и 6) хемофилус инфлуенце тип b. Счита се, че действието ѝ е около 5 г., след което чувствително намалява. Поставя се на 2, 3 и 4 месеца. (Ако след раждането е поставена моноваксина против хепатит Б, на 2 месеца се поставя не Хексаксима, Пентаксим.) На 16 месеца се поставя Пентаксим, където липсва само хепатит Б от гореизброените. На 6 г. – Тетраксим (дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит). На 12 и 17 г., както и през 10 г. до живот – Тета-Диф (тетанус и дифтерия). Или: тетанус – над 7 приема; дифтерия – над 7 приема; коклюш – 5 приема; полиомиелит – 5 приема; хемофилус инфлуенца – 4 приема; хепатит Б – 3-4 приема.

Дифтерия. Път на заразяване – въздушно-капков. Силно заразна. Причинител – бактерия (Corynebacterium diphtheriae) и отделяния от нея токсин. Цели се изграждане на антитела срещу токсина. При навременна диагностика, се прилага антибиотик за унищожаване на бактерията-причинител. Усложненията (засягащи много органи) настъпват, ако не се разпознае навреме и токсините, отделяни от бактерията, попаднат в по-големи дози в кръвообращението. Тогава се прилага антитоксичен противодифтеритен серум. Заболели в България през 2016 г. не са регистрирани. (Национален център по заразни и паразитни болести – НЦЗПБ – Остри заразни болести в България през 2016 г.”). Източниците сочат смъртност 5-10% (рискова група – деца до 5 г. и възрастни хора).

Симптоми: възпалено гърло, ангина със специфичен налеп, слаба треска, засяга също фаринкса и носа.

Тетанус. Път на заразяване – през обширни, замърсени, най-често от почва или тор, рани или дълбоко убождане. Заразяването от ръжда е спорно, а такова от ухапване от куче или котка – много слабо вероятно. Основен разпространител са селскостопанските животни, посредством фекалиите си. Причинител – бактерия (Clostridium tetani) и отделяния от нея невротоксин. Цели се изграждане на антитела срещу токсина. Лекува се успешно с антибиотик.

Ако имате възможност, отлична превенция е дезинфекция с кислородна вода, т. к. бактерията-причинител е анаеробна (кислородът буквално я убива). При такива сериозни наранявания обикновено се стига до посещение или престой в болница, където ще бъдат взети съответните мерки – дезинфекция, антибиотик. Ваксинация на този етап може да се окаже безпредметна, т.к. е необходимо време да се изградят антитела от ваксината, а ако има бактерия, тя вече е в организма и постепенно започва отделяне на токсин.

Заболелите в България през 2016 г. са четирима, от които има един смъртен случай. През 2015 г. няма регистрирани заболели лица. (Анализ на НЦЗПБ „Остри заразни болести в България през 2016 г.”)

Симптоми: болка, мравучкане, изтръпване около нараняването, общо неразположение, неспокойствие, главоболие. Първите мускулни спазми и повишен мускулен тонус настъпват в областта на лицевата мускулатура.

Коклюш (магарешка кашлица). Път на заразяване – въздушно-капков. Причинител – бактерия (Bordetella pertussis). Цели се изграждане на антитела срещу бактерията. Засяга дихателните пътища и белите дробове. Първите една-две седмици се проявява с грипоподобни симптоми и се лекува с антибиотик. Ако не се излекува на този етап, се появява силна, пристъпна кашлица, често през нощта, която може да продължи до няколко седмици. Следва възстановяване.

Заболелите в България през 2016 г. са 98 (Реално са много повече). Смъртни случаи няма. През 2015 г. са регистрирани 35 заболели лица. (Анализ на НЦЗПБ „Остри заразни болести в България през 2016 г.”)

Симптоми: започва грипоподобно с хрема, слаба (фебрилна) температура, която може да продължи и седмица, кашлица, сълзене от очите. Ако не се лекува, кашлицата става пристъпна, задушаваща, с трудно, шумно поемане на дъх и звучно изкашляне. Следва възстановяване.

Полиомиелит. Път на заразяване – фекално-орален, т. е. – част от изпражненията на заразе́н попада в устната кухина на приемника. Причинител – полиовирус. Цели се изграждане на антитела срещу вируса. Заболяването засяга предимно деца на възраст 1 до 5 г. В около 90% от случаите няма симптоми и няма боледуване, но при 1 % от заболелите, се случва вирусът да навлезе в централната нервна система (главен и гръбначен мозък) и да засегне (главно) двигателни неврони, което води до мускулна слабост и остра парализа. Последният случай в България е от 2001 г. В редки случаи това се случва и след ваксината (съгл. листовката).

Симптоми: температура, възпалено гърло, главоболие, умора, болки в гърба, горните крайници и скованост, болка или скованост във врата, обрив по тялото. В около 1% от случаите се касае за паралитичен полиомиелит: загуба на рефлекси, силни мускулни болки или спазми, болка и трудности при уриниране, задух, повишена сетивност, подуване на корема и запек, развитие на асиметрични парализи на крайниците.

Хемофилусна инфекция тип Б (ХИБ)

Път на заразяване – въздушно-капков, телесни течности. Причинител – бактерия (Haemophilus influenzae type B). Цели се изграждане на антитела срещу бактерията. Засяга дихателните пътища и белите дробове. Лекува се с антибиотик. Класифицираните типовете са 6, като има и некласифицирани. Най-разпространен е тип Б. Той, най-често, причинява ларингит, синузит, отит, а при усложнения, може да се развие пневмония, менингит, бактериемия, артрити други (Това важи за повечето бактерии.). През 2016 г. случаите на бактериален менингит и менингоенцефалит, причнинени от ХИБ в България са 3, през 2015 г. са 4. Случаи на инвазивна хемофилусна инфекция няма. Смъртни случай няма. (Случаите на менингит от други причинители са 74 за 2016 г., от пневмококови бактерии са 35). 10-15% от респираторните инфекции са причинени от Инфлуенца А, В и С вирусите. (medicine-bg.net)

Симптоми: хрема, зачервено гърло, напрежение в ушите, температура, главоболие, синузит.

Ваксина Синфлорикс против пневмококови инфекции. Поставя се на 2, 3, 4 и 12 месеца. (4 приема)

Период на действие на ваксината – ефектът започва да намалява 2 години след последната доза, съгласно листовката. („Резултатите за ефикасността на ваксината при деца на възраст > 36 месеца предполагат постепенно отслабване на защитата“ – листовка). Път на заразяване – въздушно-капков. Причинител – бактерия (Streptococcus pneumoniae). Цели се изграждане на антитела срещу бактерията и съответно – имунизация срещу пневмония, отит, синузит, менингит, сепсис, причинявани само от Streptococcus pneumoniae. Пневмококи могат да бъдат намерени в назофарингса на поне половината малките деца над 6-месечна възраст. (medinfo.bg) Опасните прояви като менингит, усложнена пневмония или сепсис са много редки. Във ваксината са включени 10 различни пневмококови бактерии (от познати около 100), които производителят е определил като най-разпространени.

През 2016 г. в България са регистрирани 35 случая на менингит/ менингоенцефалит (31 за 2015 г.), причинен от пневмококова бактерия. Починали са 10 души.

Симптоми: температура, врисане, изпотяване, болки, главоболие. При менингит може да има и гадене, повръщане, сънливост, скованост във врата. При пневмония – и болки в гърдите; отит – болка в ушите, повръщане, диария, временно оглушаване.

Ваксина МПР против морбили, паротит и рубеола (жива) – Приорикс или М-М-RVAXPRO. Поставя се на 13-месечна възраст и на 12 г.

Период на действие на ваксината – производителите твърдят, че е над 15-20 г. Практиката показва, че защитата не е достатъчно добра за толкова дълъг период.

Преболедуването на шарка, при равни други условия, е по-леко в по-ранна възраст и изгражда доживотен имунитет в около 99 % от случаите. Ваксиналният имунитет варира като продължителност при различните идивиди. Преболедуването на шарка подготвя имунната система за различни по вид атаки, в т. ч. увеличава устойчивостта срещу определени видове рак. Повечето от нас са карали поне 1-2 шарки в детска възраст.

Морбили (дребна шарка). Път на заразяване – въздушно-капков. Причинител – морбилен вирус. Цели се изграждане на имунитет срещу вируса. През 2016 г. е регистриран един случай на морбили в страната, няма смъртни случаи. През 2015 и 2014 г. няма регистрирани случаи. Въпреки това родители съобщават за обриви в рамките на месец след поставяне на ваксината, но това не се докладва от лекарите като постваксинално заразяване. Често го определят го като хранителна или друг вид алергия.

Няма препарат, който да убива морбилния вирус. Имунната система се справя с него. Лечението е симптоматично, обикновено се извършва в домашни условия.

Симптоми: температура, възпаление на горните дихателни пътища, конюнктивит, ринит. След няколко дни – обриви в устната кухина. Следва повишаване на температурата, влошаване на общото състояние и обриви зад ушите и по главата.

Паротит (заушка). Път на заразяване – въздушно-капков. Причинител – вирус. Цели се изграждане на антитела срещу вируса. Протича относително леко. Подуват се околоушните слюнчени жлези, а в по-редки случаи се засягат и други жлези. Деца и младежи са по-предразположени. Отшумява за около 10 дни. Един от препаратите, използван за лечение е Изопринозин – противовирусен и подобряващ имунитета.

През 2016 г. са регистрирани 19 случая на паротит, няма смъртни. (През 2015 г. заболелите са 18). 14 от заболелите са на възраст от 1 до 9 г. и са със завършена ваксинация (имат една ваксина, съгл. календара). Като основен мотив за масова ваксинация се посочва рискът от усложнения, свързан с репродукцията при мъжете.

Симптоми: температура, обща отпадналост и поява на чувство на напрежение, разтягане и болка в околоушната област. Възможно е да се появи и шум в ушите и болка при дъвчене.

Рубеола. Път на заразяване – въздушно-капков. Причинител – вирус. Цели се изграждане на антитела срещу вируса. Протича относително леко. Обривът утихва за 2-3 дни. „В държавите с неимунизирано население рубеолата е предимно заболяване на детството, докато при добро имунизационно покритие, случаите на рубеола са основно в юношеска и зряла възраст.” – доц. Мангъров за 24chasa.bg. (показател за отслабващо с времето действие). В 25-30% от случаите протича безсимптомно (особено при деца) – riokoz-vt.com. През 2016 г. заболелите в България са двама, няма смъртни случаи.

Симптоми: лека хрема, суха кашлица, температура, главоболие, увеличение на лимфните възли на шията и в тилната област, обрив по лицето, тялото и крайниците (дребни и средни по големина леко надигнати червеникави петънца, които обикновено не се сливат).

Като причина за въвеждане на масова ваксинация против рубеола, се посочва рискът от увреждане на плода при заболяване на майката по време на първия триместър на бременността. За мъжката част от населението няма преки ползи. Ако майката е преболедувала инфекцията, има доживотен имунитет, който предава на новородено и то е защитено за около 12 месеца – riokoz-vt.com Ваксината не създава такъв имунитет – нито за детето, нито за майката. Имунитетът от ваксината не е дългосрочен.

Ваксина Тетадиф – цели изграждане на антитела срещу татаничен и дифтеритен токсин. Използва се за реимунизация в училищна и зряла възраст.

За повече информация:

Въпроси и отговори за ваксините

Моля, коментирайте свободно под статията.

Благодарности на групата „Ваксини и профилактика – информиран избор”